Къде започва цялата тази работа с разделянето на боклука?

Сортирането като стъпка към рециклирането не е просто нещо, дето го правят само ентусиасти с торби за всякакви цветни капачки. Това си е направо първата крачка, ако човек иска боклукът му да не отиде ей така на вятъра. Говорим за навик, който ако се хване рано, после върши страшно много работа – хем за околната среда, хем за собствения ред около себе си. Ама ако ще го правиш, по-добре го направи както трябва.

Как точно работи това нещо със сортирането като стъпка към рециклирането?

Много хора си мислят, че като хвърлят пластмаса и хартия в различни кошчета, всичко е готово. Да, ама не става съвсем така. Истинското сортиране като стъпка към рециклирането почва още в момента, в който ти решаваш дали нещо изобщо подлежи на рециклиране. Не е нужно да си експерт – стига да знаеш няколко елементарни правила, можеш да си спестиш цял куп главоболия. Един мръсен буркан с майонеза, хвърлен при хартията, може да прецака цялата торба. Ето това е реалността.

Как да не се изгубиш в морето от кошчета, капачки и етикети?

• Пластмасата не е само една. Не всичко от пластмаса отива в синия контейнер. Има разни кодове по опаковките – 1, 2, 5 са най-често рециклирани. Останалите често отиват направо за изгаряне. Да хвърлиш кофичка от кисело мляко с остатъци вътре направо си е престъпление срещу цялата идея за рециклиране.
• Хартията трябва да е суха и чиста. Мазни опаковки от пица, салфетки с кетчуп или кутии от яйца – не, не и пак не. Те само объркват нещата и вкарват боклука в грешната посока. Реално ако всичко е омазано, по-добре го хвърли при битовите отпадъци.
• Стъклото не се бои от нищо, ама пак си иска грижа. Изплакни бутилките, махни капачките (ако не са метални), и тогава хвърляй. Ако в стъкления контейнер има и порцелан, крушки или огледала, няма да се получи. Там си искат отделно третиране и не минават метър.
• Металът си има собствен път. Консерви, кенчета, капачки – всичко това се събира. Обаче без храна вътре и ако може леко изплакнато. Да не говорим, че понякога металът се бърка с фолио, а това си е различна бира.
• Органичните отпадъци не са боклук. Ако имаш градина или дори само саксии на балкона, можеш да използваш обелки, люспи и прочее за компост. Това не е чак толкова сложно, колкото звучи. Даже има хора, които си правят компост в кофи на терасата.

Полезни навици, ако искаш да не се чудиш какво, къде, защо

1. Дръж отделни кошчета още от самото начало. Това значи, че не чакаш боклукът да се натрупа и тогава да се мъчиш да го разделяш. Още когато го хвърляш, си решаваш къде отива – хартията в едното, пластмасата в другото, органичните в трето. Така се спестява време, а и не ти мирише кофата излишно.
2. Провери какво събира общината в района ти. В някои места взимат всичко разделно, в други – не пипат някои видове отпадъци. Ако не си сигурен дали можеш да изхвърлиш нещо конкретно, потърси информация за местните правила. Не е трудно, а може да ти спести глоба.
3. Пластмасовите капачки се събират отделно по много причини. Не само защото се рециклират лесно, а и защото често се събират за благотворителни инициативи. Ако имаш бутилки, махни капачките и ги хвърли в отделен плик. Така и капачката ще отиде където трябва, и бутилката ще се рециклира правилно.
4. Не хвърляй опасни отпадъци при обикновения боклук. Това включва батерии, електроуреди, лекарства с изтекъл срок. Те си имат специални пунктове, където се предават. Ако ги хвърлиш при битовите, това може да доведе до замърсяване и проблеми с околната среда.
5. Замисли се преди да купуваш неща с много опаковки. Понякога най-добрата стъпка към рециклирането е изобщо да не се стига до него. Избери продукти с по-малко или по-лесни за преработка опаковки. Така ще имаш по-малко за сортиране, а и ще направиш услуга на природата.

И като говорим за обем и отпадъци, не може да се подмине и нуждата от извозване на стари мебели или направо изпразване на апартаменти и къщи с хамали, когато положението стане по-сериозно. Тогава сортирането си е направо логистична операция, а не просто няколко кошчета в кухнята.

Най-често задаваните въпроси

Трябва ли да мия бурканите и кутиите преди да ги хвърля за рециклиране?
Да, иначе мръсотията вътре пречи на процеса и може да замърси целия контейнер. Става бързо – една вода, малко разклащане и готово. Не е нужно да ги лъскаш до блясък, но да не миришат на развалено.

Какво да правя със старите дрехи – в рециклируемите ли отиват?
Не, дрехите не се хвърлят в контейнерите за хартия или пластмаса. Ако не стават за носене, по-добре ги остави в специализирани контейнери за текстил или направо за смет, ако са непоправимо скъсани.

Опаковка от пица – в хартия или в боклука?
Ако е мазна – директно в боклука. Само чистият, сух картон става за рециклиране. Мазното разваля целия пакет и го прави неизползваем.

Алуминиевото фолио става ли за рециклиране?
Става, ама само ако е чисто. Ако е омазано и с остатъци, мястото му е в битовия боклук. Разликата е голяма и наистина има значение.

Трябва ли да махам етикетите от буркани и бутилки?
Не е задължително, машините ги отделят. Но ако имаш възможност, махни ги – така само улесняваш процеса и става една идея по-чисто всичко.